Щурец
Ах, този щурец!
Ах, тоз щурец, дето всяка вечер
свири под прозореца на Вили,
и в дует с жабите кресливи,
буден го държи чак до зори.
Закани се Вили щуреца да издири,
и за концерта сметка да му дири.
Порови из тревата, погледна зад липата,
но никъде не го откри.
Към блатото пое полека,
да пита жабите от хора,
докога ще продължават,
с тази тяхна серенада.
Те само мигнаха с очите си големи
и бързо цопнаха във водата.
Отказа се да спори с тези кикимори
и продължи да търси главния солист.
Но ето че нощта дойде отново
и вечерният концерт започна пак.
Вили цигулката си извади и засвири,
че нали и той носи душа на щурче.
© Силвия Ранкова All rights reserved.
