Apr 29, 2021, 9:46 AM  

Щъркелово гнездо

1.9K 9 21

Щъркел в блатото пристигна 

тази пролет край града.

И - гнездо набързо вдигна

в много стара махала

 

над един прашясал покрив -

на голям и здрав комин.

Край тръстиките - високи,

над асфалтовия дим.

 

Много бързо сред гнездото

той с другарка се сдоби -

Млада щъркелка - в леглото

пет яйца му подари!

 

Тя - с крилата ги прегърна 

да ги мъти, да растат!

Есента - сами да тръгнат

над морета да летят!

 

И... яйцата - доста здраво

сред уютното гнездо

взеха бързо да наддават

милиграми на тегло.

 

И - в едно прекрасно утро

много рано - призори,

първото... яйце се пукна!

Малка човка го проби!

 

В миг се пръкна голо птиче

с много рошава глава!

Със - затворени очички

и със мънички крила!

 

А след него - второ, трето,

и четвърто се яви!

Щъркелчета - под небето

се излюпваха сами!

 

Даже - петото - мъниче,

се показа в този час!

Чудно щъркелче - момиче,

се доказа с ясен глас!

 

Мигом - всички зареваха,

заизвиваха от глад!

Татко щъркел припознаха

да ги храни пред обяд.

 

Той пък радостно заплака

в отеснялото гнездо.

Клюнът почна да му трака,

и с набръчкано чело

 

литна право към блатата,

малки жабки да лови!

Да нахрани с тях децата,

да не плачат на зори!

 

 

Юри

Йовев

Април

2021 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yuri Yovev All rights reserved.

Comments

Comments

  • Валя, Весо, благодаря ви, приятели! 😊
  • Скити, Роси, Ели, Валя, Иржи благодаря ви! 😊
    Трудна работа са яйцата! 😀😀😀
  • Щастливи са тия щъркелчета- бебета, че не са боядисани и изядени!..Толкова хубава гледка е гнездо, от което се подават широко отворени човчици, в които ту мама, ту тате пъхат храната, която им носят...Много ми хареса стихът ти,Юри, желая ти успех, гласувам!
  • Много сладко стихче!❤

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...