Шугавела любов
Шугавела любов рипка в мене,
все въздишам по разни жени
и им падам дори на колене...
А отвътре какво ли боли?
Тя, душата ми, няма си къща
и върлува сред чудни мечти,
във очите им вечер ме връща...
Хей, душице, къде си - кажи?
Греховете ми бутай навътре,
че влудяващ неразум гори,
нейде там, из нетленните кътове
на безкрайните твои гори...
Ти ми пишеш домашното с мислите,
а от чувствата правиш нектар...
Забранявам ти... Стига веч истини!
Искам просто да влезна във бар!
И така ще те чудно замътя,
и така ще ти спирам дъха! -
после може да сбъркам и пътя...
И какво ли (не знам) ще мълвя...
Хей, душице морална, напий се!
Стига вече... не трябва... да... знам...
От очите ми лазерни скрий се,
че съм светнал към дамата там!
Улови тази нощ ти звездица,
(с пеперудата шушкам си аз...)
Полети като гладна орлица
и да клъвнем ролето до нас...
© Михаил Цветански All rights reserved.
