Oct 13, 2010, 10:08 AM

Си ТИ * на Диана

  Poetry » Love
1.2K 0 1

си ТИ * на Диана (мой извор на живота)

 

От мисли и желания се появи мечта

обмисляна и смислено се прероди в жена

очаквано те търсих с надеждата една

отчаяно но вярвах че истинска си ТИ

 

без думи бях останал без сили без душа

безкрайно безметежно безсмислено бе край

борба във мен се бореше

бе дълъг този миг

 

и докато във мен се спореше живот или пък мит

изглежда някак молих се да бъдеш ти не само стих

измислих те написах те и Ти се появи

изминалите пътища извървяни са били

 

черупка похлупаче часовник самолет

чакане и търсене на пътник без билет

човек а не компютър се сбъдна в интернет

чудесата озаряват дори и този век

 

Само ТИ си тук

Сбъдната мечта

си моя ветровит огън запазил ми от живата вода

сърце в сърцето си и Ти си моята жена

 

И разкри за мен истината за любовта

и дари ме с тайнството да създадем живот

и поглеждам очите ти и виждам нас пред Бог

и сърцето ми твое е...  и ОБИЧАМ ТЕ... и обичам теб

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Радев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е и Нежно
    Щастливка е тази Диана
    Поздрав харесах

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...