Сием Рийп
Не беше сън! За мене бе победа!
И радвах се, че съм останал жив...
Но още помня как смъртта ме гледа
от дулото със блясък тъмносив...
Две зли очи зад мерника присвити,
с желанието да ме умъртвят,
във разума остават неизтрити
и ме разстрелват за пореден път...
И всеки път – отново оживявам –
изтръпнал, неразбиращ, с поглед, впит
в убиеца, на който жертва ставам –
участник във безсмислен геноцид...
Така и не загинах... И защо ли?
Защо ли – днес се питам със тъга...?
Тогава за живота си не молих...
А на кого е нужен той сега...?
Дулата днес за мене са очите,
забравили завинаги за мен...
А аз – осъден на живот – се скитам,
от спомените си изпепелен...
© Георги Ванчев All rights reserved.
