finaltouch (Георги Ванчев)
291 425
31 мар. 2010 г., 14:02

Сием Рийп 

  Поэзия
526 0 3

 

Не беше сън! За мене бе победа!

И радвах се, че съм останал жив...

Но още помня как смъртта ме гледа

от дулото със блясък тъмносив...

Две зли очи зад мерника присвити,

с желанието да ме умъртвят,

във разума остават неизтрити

и ме разстрелват за пореден път...

И всеки път – отново оживявам –

изтръпнал, неразбиращ, с поглед, впит

в убиеца, на който жертва ставам –

участник във безсмислен геноцид...

Така и не загинах... И защо ли?

Защо ли – днес се питам със тъга...?

Тогава за живота си не молих...

А на кого е нужен той сега...?

Дулата днес за мене са очите,

забравили завинаги за мен...

А аз – осъден на живот – се скитам,

от спомените си изпепелен...

© Георги Ванчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??