Сием Рийп

31.03.2010 г., 14:02 ч.

Поезия

5.0 / 2

608 0 3

Не беше сън! За мене бе победа!
И радвах се, че съм останал жив...
Но още помня как смъртта ме гледа
от дулото със блясък тъмносив...
Две зли очи зад мерника присвити,
с желанието да ме умъртвят,
във разума остават неизтрити
и ме разстрелват за пореден път...
И всеки път – отново оживявам –
изтръпнал, неразбиращ, с поглед, впит
в убиеца, на който жертва ставам –
участник във безсмислен геноцид... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Светове
Изпитания

И притъмня, смрачи се изведнъж, светът изгуби цвят и очертания... Внезапно се изсипа онзи дъжд, изпр...
Следи от споделени думи

С не малко хъс, безбожно къс, животът ни събира и разделя. Посипва с пепел. Слага кръст. Върти и нас...
Мълчание

Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...

Още произведения »