Кристална тишина, а аз замислено
за теб рисувам бяла хризантема.
Отива ми нагледно да съм тъжна,
такава съм, откакто съм родена.
Но тази зима просто ми се случи,
ноември предреши се като май...
и тебе срещнах, в словото си гушнат,
един поет, до болка непознат.
С очи – море, гримирана усмивка,
разплискана до суша суета.
Със нищо, не останало за губене,
обичащ, силно мразещ, твърде млад. ...