Jul 18, 2015, 1:05 PM

Синхронно трептене

  Poetry » Love
547 0 0

 


Духът ти разнежен врата ми гори,
гласът ти копнежен в ума ми звучи,
страстта ти гореща по мене пълзи,
властта ти над мен разноцветна кръжи.

Мълчиме еднакво, еднакво мълвим,
говорим еднакво, еднакво тъжим,
ръката държиш ми, и аз те държа,
в пътека вървим с колоритна съдба.

Вървиме щастливи, загледани в днес,
и няма вина, фалш, лъжи, интерес,
трептиме в синхрон на едни честоти,
оглеждам се в теб... обичаш ме ти.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...