Jun 14, 2012, 9:59 AM

Сини коне

  Poetry
1.2K 0 8

Тринадесети юни, сряда 2012

Следи от птици в юнското небе,
треперят облаците - сини треперушки.
Луната точно почва да расте
и да зарежда жълтите си крушки.
...
Глухарче в полет, като самолет
откъсва летните въздишки,
косите на Луната - слънчоглед,
звездите – малки златни мишки.

Във северния ъгъл на небето,
като петуния на стар балкон,
криле размаха облакът в лилаво
превърнал се в небесен кон.

Затичва по небесните простори,
по гривата му точно сто звезди...
очите на небето са затвори,
когато дъжд не иска да вали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно!
  • Много хубаво пишеш!Поздрави!
  • Признавам че не съм била на страницата ти,но сега наваксвам.Жалко че до сега не съм те открила,но занапред няма да те пропускам.Поздрав за прекрасната поезия!
  • Ласка, Илко, МИна, Анастасия, много ви благодаря , че ме окуражавате. Всяка добра,светла дума ме кара да продължавам с търсенето .....
  • Красиво!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...