14 jun 2012, 9:59

Сини коне

  Poesía
1.2K 0 8

Тринадесети юни, сряда 2012

Следи от птици в юнското небе,
треперят облаците - сини треперушки.
Луната точно почва да расте
и да зарежда жълтите си крушки.
...
Глухарче в полет, като самолет
откъсва летните въздишки,
косите на Луната - слънчоглед,
звездите – малки златни мишки.

Във северния ъгъл на небето,
като петуния на стар балкон,
криле размаха облакът в лилаво
превърнал се в небесен кон.

Затичва по небесните простори,
по гривата му точно сто звезди...
очите на небето са затвори,
когато дъжд не иска да вали...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно!
  • Много хубаво пишеш!Поздрави!
  • Признавам че не съм била на страницата ти,но сега наваксвам.Жалко че до сега не съм те открила,но занапред няма да те пропускам.Поздрав за прекрасната поезия!
  • Ласка, Илко, МИна, Анастасия, много ви благодаря , че ме окуражавате. Всяка добра,светла дума ме кара да продължавам с търсенето .....
  • Красиво!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...