Невидимо
Изкатерих поредния връх-
слепотата по ириса светъл.
Спи, любов!
Както спи и градът.
Аз ти паля пожари от
пепел.
Претопих в лунни капки страстта
и налях ти я в чай
евкалиптов.
Дишай!
Дишай, синигер в нощта.
Аз те гледам със чаша Мохито.
Мога двеста целувки да дам
на очите ти -
тихо затворени,
да направя от нотите храм
вместо в дом -
да живеем в мелодия.
Вятъра ще крепя
със ръце
да не литне смехът от лицата.
Да не бутне искрата във теб!
Да не падне от облак страстта ни.
В детелина ще вържа дъха
и ще сложа листенце - четвърто.
В твоя ирис виси слепота-
влязох в нея.
И станах изкуство.
© Деница Гарелова All rights reserved.
