Синовете
Синовете порастват. Безспорно.
Тихомълком разтварят криле.
От наивни деца се превръщат
в отговорни и смели мъже.
И отлитат далеч от дома си,
и раздават на целия свят
що дълбоко в сърцата си носят,
и света правят днес по-богат.
Но завръщат се. Търсят и милват
остарялата майчина длан.
И прегръщат ръцете и шепнат:
"Зарад теб, мамо, днес съм голям!
Зарад теб, мамо моя, едничка,
извървях пътя труден, нелек.
Ти показа ми как да обичам
и направи от мене Човек."
Пред признанието майката сяда,
мълчаливо притваря очи.
И животът на лента минава,
и рисува огромни мечти,
що пред нея с любов се усмихват
и държат стара майчина длан.
И в очите синовни, най-бистри,
смисъл вижда в живота живян...
© Весела Георгиева All rights reserved.
