Пуполино (Весела Георгиева)
35 162
11 июн. 2017 г., 20:53

Синовете 

  Поэзия
583 0 2

Синовете порастват. Безспорно.
Тихомълком разтварят криле.
От наивни деца се превръщат
в отговорни и смели мъже.

 

И отлитат далеч от дома си,
и раздават на целия свят
що дълбоко в сърцата си носят,
и света правят днес по-богат.

 

Но завръщат се. Търсят и милват
остарялата майчина длан.
И прегръщат ръцете и шепнат:
"Зарад теб, мамо, днес съм голям!

 

Зарад теб, мамо моя, едничка,

извървях пътя труден, нелек.
Ти показа ми как да обичам
и направи от мене Човек."

 

Пред признанието майката сяда,

мълчаливо притваря очи.
И животът на лента минава,
и рисува огромни мечти,

 

що пред нея с любов се усмихват
и държат стара майчина длан.
И в очите синовни, най-бистри,
смисъл вижда в живота живян...

© Весела Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви! Така виждам мъжете... Така виждам синовете си.
  • Поздравления за стойностното произведение, отразяващо същността на мъжа, което сте написали. Успех и много творческа мотивация!
Предложения
: ??:??