СИРОМАХОВО ЛЯТО
Сиромахово лято брои на листата фенерите,
като стар гуляйджия, скрил в шепа последен петак.
Всяка слънчева капка познава страха от премереност
и очаква на строгата есен безмълвния знак.
Нероденото утре смалява ръста си с минута,
а морето лежи под скалите с хайвер разпилян.
В радостта се прицелиха - падна след изстрел кошутата
и застина със поглед учуден, но в лятото взрян.
30.09.2007
© Мария Панайотова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
