Сиромашка обич
За сиромашка обич съм мечтала,
за къшей хляб, по равно разделен,
за топлината в къщата на мама,
за груби, недодялани ръце.
Да се събудя в сиромашко ложе,
захвърлила със дрипите срама.
Обичам толкова и повече не може,
не съм научена от страсти да пестя.
Да помечтая... Никога не преча.
На устните ми има пустота -
сурова е, но е човешка,
не се продаде нивга за пендар.
Росата във очите ми е черна -
ще се отрони някога и тя...
Душата ми е тежка като клетва,
сиротна, сиромашка тишина.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
