Oct 28, 2008, 10:27 PM
Сиромашка обич
За сиромашка обич съм мечтала,
за къшей хляб, по равно разделен,
за топлината в къщата на мама,
за груби, недодялани ръце.
Да се събудя в сиромашко ложе,
захвърлила със дрипите срама.
Обичам толкова и повече не може,
не съм научена от страсти да пестя.
Да помечтая... Никога не преча.
На устните ми има пустота -
сурова е, но е човешка,
не се продаде нивга за пендар.
Росата във очите ми е черна -
ще се отрони някога и тя...
Душата ми е тежка като клетва,
сиротна, сиромашка тишина.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Тежко,но много хубаво!
-
На устните ми има тишина -
студена е, но е човечна.
Хареса ми!
Поздрав! -
Една прегръдка имаш и от мен!
-
"Душата ми е тежка като клетва,
изречена от самота."
!!!
Клетвите за обич са най-тежки!Като обичащите души!
Поздрави! -
"За сиромашка обич съм мечтала,
за къшей хляб, поравно разделен..."
Много добре казано, но не обричай душата си на самота, погледни каква си чаровница си! Поздравче! -
Тежък стих, безнадежден!
Прегръщам те! -
Въпреки, че навява студенина и самота е много хубаво написано!Желая ти от сърце да не бъдеш никога сама! Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Да помечтая...Няма да ти преча.
На устните ми има тишина-
Студена е, но е човечна.
Толкова силно говори този стих!!!