На Созопол калдъръма топъл

                      помни още стъпките ми боси,

                      младостта ми със любовен вопъл,

                      с  неизречените ми въпроси.

                      Споменът за сладко от смокини

                      тихо ме отвежда чак до кея,

                      за да търся старата гъркиня

                      и сиртаки с нея да запеем.

                      Стъпките на спомените боси

                       в тихото отекват като вопъл,

                       аз в душата винаги ще нося

                       чудното видение  Созопол.