Капят и листата в чашата с отрова,
искам да съм кал, за да расте във мен.
Градушката да брули само острите бодили,
късай ме сега на воля,
кръвта ти ще залее само жалките мечти от кал.
Скъсай със зъби телената мрежа
и изяж огризките на кучето във двора.
Напълни ми кошница със камъни
и хвърляй върху нашата любов,
розата ти още е при мен,
чувам как бодлите плачат.
© Жоро All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
