Капят и листата в чашата с отрова,
искам да съм кал, за да расте във мен.
Градушката да брули само острите бодили,
късай ме сега на воля,
кръвта ти ще залее само жалките мечти от кал.
Скъсай със зъби телената мрежа
и изяж огризките на кучето във двора.
Напълни ми кошница със камъни
и хвърляй върху нашата любов,
розата ти още е при мен,
чувам как бодлите плачат.
© Жоро All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
