Капят и листата в чашата с отрова,
искам да съм кал, за да расте във мен.
Градушката да брули само острите бодили,
късай ме сега на воля,
кръвта ти ще залее само жалките мечти от кал.
Скъсай със зъби телената мрежа
и изяж огризките на кучето във двора.
Напълни ми кошница със камъни
и хвърляй върху нашата любов,
розата ти още е при мен,
чувам как бодлите плачат.
© Жоро All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
