Сиви спомени
Безплодно притихват нахапани думи,
изплакани, мътни се стичат сълзи,
бледнеят без обич следи пристрастени,
без ласки пресъхват... белеят коси...
По тъмните друми свистят ветровете,
самотни, бодящи, във сива тъга,
отчаяно търсят очи онемели,
с надежда да слепят строшени крила.
Отровно преглъщат останки горчиви,
дихания блудни във пепел кървят...
разхождат се сенки в нелепост безумна,
а белези голи пищят и горчат...
И тихо е в мрака... И диво от болка.
Безумният спомен в мъгла закъснял,
без дъх от самотност, без време и порив,
чертаеше дири на пясък... с печал.
По стиха на Jane_d (Деси Инджева) - "Непреглътнато..."
© Христо Костов All rights reserved.
