Сенки по стените,
допир във мълчание,
поривът не пита,
шепне обещание.
Погледите – скрити,
в сладостно признание,
пият се очите,
с палещо желание,
а хвърчат искрите –
страстно заклинание
и душите литват
в грях и покаяние.
Блясък от звездите,
в пълно обожание.
сливат се лъчите
двойно са сияние...
© Мария Митева All rights reserved. ✍️ No AI Used
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
