Сияние бледо
Сияние бледо
Нощ, светва се зад облак
и гръм в далечината,
сияние бледо - призрак,
дъжд... ръмолене по земята.
И гледам планина,
зад нея се луна показва
и тъжно обвита в мъгла,
своята приказка разказва.
За момче легенда стара,
изгубено в своя свят живяло,
без радост, нито слава-
как самотно то умряло.
И след момент на мрак
от смъртта му се узнало -
сияние бледо-призрак
как става от неговото тяло.
За пръв път то проглежда
черния свят с очи нови
и с уплах го разглежда,
свалило тежките окови.
Всичко от преди се различава
и хората променени,
животът им минава
с техните проблеми.
И чувствата липсват,
нито емоция, нито страх,
тревогите отсъстват,
няма обич, нито гняв.
Сега всичко се разбира,
надежда няма, нито вяра,
доброто в нас умира,
докат' злото няма мяра.
И бог, ако има такъв,
той отдавна нас забрави,
и в гняв и кръв
нашия свят удави.
Пандора отворена зее,
но надеждата не излезе,
само смърт, омраза лее
и животът пак залезе
И любовта вече прозира -
чувствата човешки ясно,
колко лесно тя съзира
границите на сърцето тясно.
Хората да чувстват неспособни,
разруха сеят и убиват,
повече на дявола подобни,
страхуват се, не се разбират.
И момчето всичко вижда,
с усмивка то си тръгва,
отдавна вече не завижда,
от нищо се не трогва.
Спокойно нашия свят напуска,
по своя път поело,
в звездите да препуска
и една от тях заело.
И луната по история едва
за всяка една помни
и пази тяхната душа
в лъчите си тъжовни.
И само тя решава
кого да освети
и мъдростта си да предава,
на кой живота да смени.
И мъглата отново скри я,
скри и нейните лъчи,
и гръм със сила заглуши я,
не чувам нейните мълви.
Но животът ми преви се,
не съм аз същий човек
и някой каза – "обърни се",
момчето стана моят лек.
То седеше там до мене,
падна и неговата звезда,
моя дух сега ще вземе,
ще открие вечността.
Ще се скрие той зад облак -
до луната в далечината,
Сияние бледо-призрак,
ромолене по земята.
S.Deathstroke
© Богомил Пушев All rights reserved.
