26.06.2010 г., 21:41

Сияние бледо

724 0 3

Сияние бледо

Нощ, светва се зад облак
и гръм в далечината,
сияние бледо - призрак,
дъжд... ръмолене по земята.

И гледам планина,
зад нея се луна показва
и тъжно обвита в мъгла,
своята приказка разказва.

За момче легенда стара,
изгубено в своя свят живяло,
без радост, нито слава-
как самотно то умряло.

И след момент на мрак
от смъртта му се узнало -
сияние бледо-призрак
как става от неговото тяло.

За пръв път то проглежда
черния свят с очи нови
и с уплах го разглежда,
свалило тежките окови.

Всичко от преди се различава
и хората променени,
животът им минава
с техните проблеми.

И чувствата липсват,
нито емоция, нито страх,
тревогите отсъстват,
няма обич, нито гняв.

Сега всичко се разбира,
надежда няма, нито вяра,
доброто в нас умира,
докат' злото няма мяра.

И бог, ако има такъв,
той отдавна нас забрави,
и в гняв и кръв
нашия свят удави.

Пандора отворена зее,
но надеждата не излезе,
само смърт, омраза лее
и животът пак залезе

И любовта вече прозира -
чувствата човешки ясно,
колко лесно тя съзира
границите на сърцето тясно.

Хората да чувстват неспособни,
разруха сеят и убиват,
повече на дявола подобни,
страхуват се, не се разбират.

И момчето всичко вижда,
с усмивка то си тръгва,
отдавна вече не завижда,
от нищо се не трогва.

Спокойно нашия свят напуска,
по своя път поело,
в звездите да препуска

и една от тях заело.

И луната по история едва
за всяка една помни
и пази тяхната душа
в лъчите си тъжовни.

И само тя решава
кого да освети
и мъдростта си да предава,
на кой живота да смени.

И мъглата отново скри я,
скри и нейните лъчи,
и гръм със сила заглуши я,
не чувам нейните мълви.

Но животът ми преви се,
не съм аз същий човек
и някой каза – "обърни се",
момчето стана моят лек.

То седеше там до мене,
падна и неговата звезда,
моя дух сега ще вземе,
ще открие вечността.

Ще се скрие той зад облак -
до луната в далечината,
Сияние бледо-призрак,
ромолене по земята.


S.Deathstroke

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богомил Пушев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Друга пандора няма , митът е един. Колкото до жеалокин ,уж тръгна като комплимент после каза ,че липсата на интелект е правопропорционален на самотата. Това ще лече че колкото по тъп си толкова по самотен си. Лол мерси , чувствам се достатъчно общителен.
  • Браво! Имаш потенциал според мен! Има и още по правопропорционално на самотата от интелекта - липсата на такъв. Повече търпение и правилно планиране и... самотата изчезва.
  • "Пандора отворена зее..." - да уточним, че става въпрос за кутията все пак...
    Количеството не е гаранция за качество.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...