Пред моя жертвен кръст си прегрешение,
лъжовно сладко и красиво изкушение.
Дели ни смълчано града,
не отваряй, не се поддавай, иска да ни прекърши греха.
Припомни ми как спираше сълзите,
отгатвай мечтите и гледай нежно в очите.
Сияние в златисто докосва косите,
все още истинска, и тук съм заради обещанието на вълните.
Лунна прелест залива телата,
помниш ли, когато още имаше любов, това бе ни мечтата.
© Симона All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
