Пред моя жертвен кръст си прегрешение,
лъжовно сладко и красиво изкушение.
Дели ни смълчано града,
не отваряй, не се поддавай, иска да ни прекърши греха.
Припомни ми как спираше сълзите,
отгатвай мечтите и гледай нежно в очите.
Сияние в златисто докосва косите,
все още истинска, и тук съм заради обещанието на вълните.
Лунна прелест залива телата,
помниш ли, когато още имаше любов, това бе ни мечтата.
© Симона All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
