28.08.2008 г., 8:19

Сияние в златисто

606 0 3

***********************
Пред моя жертвен кръст си прегрешение,
лъжовно сладко и красиво изкушение.
Дели ни смълчано града,
не отваряй, не се поддавай, иска да ни прекърши греха.

Припомни ми как спираше сълзите,
отгатвай мечтите и гледай нежно в очите.
Сияние в златисто докосва косите,
все още истинска, и тук съм заради обещанието на вълните.

Лунна прелест залива телата,
помниш ли, когато още имаше любов, това бе ни мечтата.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...