Jun 11, 2007, 8:04 PM

Скандална репетиция

  Poetry
730 0 7
Не оставяй твоята
вечност да те напусне,
не репетирай за
дългия спектакъл на смъртта.
Живей в утрото,
обеда и вечерта.
Не се заблуждавай.
Никой няма да посмее
да те послуша,
но защо са ти уши,
щом чуваш и тишината?
Защо са ти очи,
щом си видяла всичко?
Защо ти е  тяло,
щом душата ти
преградите победи?
Не, скитнице,
не поемай по този път.
Това трябва да е
път за поклонение,
не покаяние.
Загаси светлините!
Дръпни завесите!
Изпълни своята роля
и се усмихни широко
на твоята публика,
твоя живот!
Приеми аплодисментите
и се поклони благодарно!
Изпивай всяка емоция,
изписана по техните лица.
Ти изигра с достойнство
своята роля.
Не носи повече тази маска,
тя и излишна...
Сега ти си част от
най-скандалната си репетиция,
готви се за твоята
печална примиера...
Помни...
Днес много те обичах
и ще те обичам вчера!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милица Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знаеш ли какво си! Не! Ще го научиш...
  • Много ми хареса стиха ти!
    Поздрав и отличен!!!
  • И на мен ми хареса!
    Поздрави!
  • Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Човек цял живот репетира и се старае да се хареса на "своята публика"...човек пропилява пари, които още не е спечелил, за да си купи дрехи, които няма да носи, за да впечатли хора, на които не може да разчита...и защо...няма смисъл!Бъди в главната роля на своя живот и не позволявай на никой да се изявява като кукловод! това е...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...