Скитница

В живота ми дойде да ме ограбиш, 

да вземеш малкото останало във мен, 

душата си със него да захраниш, 

със чувството, наречено любов.

Избягала отново се завръщаш, 

животът ти неспирен кръговрат, 

мъже след теб остават наранени 

от чувството, наречено любов.

Целувка на вампир, енергия изпита, 

душа ранена, кръв и празнина, 

оглеждаш се и бягаш упоена 

да търсиш чувството на любовта.

Отричаш всичко туй, което правиш, 

защото знаеш, че това е Божи грях, 

но твоето сърце е празно пак тогава, 

когато липсва чувството на любовта.

Изстискваш следващия плод любовен, 

изсмукваш до последна капка този еликсир, 

усещайки, че ти си жива и щастлива, 

във чувството, наречено любов.

Избягала, опитваш да се върнеш, 

но тъмно е във празния тунел, 

оставаш пак сама и неразбрана, 

във чувството, наречено любов.

Не бягай ти, далеч не ще да стигнеш, 

защото жертвите те връщат в твоя свят, 

те смисъла за теб са да живееш, 

да чувстваш, че дарена си с любов.

Ти имаш нужда да го чуваш непрестанно, 

ти искаш да усещаш всеки трепет, страст, 

но туй, което дава ти крила, убива, 

това е чувството, наречено любов.

Изпразнена душата ми копнее

да я залееш с твоя жар и красота, 

и болката, която ти ми причиняваш, 

е чувството, наречено любов.

17.12.2013 г.