Скитница
И съм цялата приказка -
безначален безкрай,
безконечно начало,
моят ад,
твоят рай.
В мълчаливите нощи
слушам дъх затаен,
а във шумните сутрини
аз и ти, теб и мен.
И порочната истина
не позна самота,
а тъгата ми - бистрата,
в кална локва умря.
Всеки дъжд я измиваше,
всеки припек гори,
всеки вятър донасяше
две студени сълзи.
На последната страница
хепиенд не видях,
беше цялата в рани
от прелистване, прах...
И поука не чакайте,
ни от нас, ни от вас,
любовта си е скитница,
дъщеря на Захлас.
© Ле Бед All rights reserved.
