Jan 24, 2020, 12:47 PM

Скитническо

  Poetry
1.4K 3 8

Пътуване.

Прилича ли на бягство?

Издирва се на друго място щастие.

Когато на душата ѝ е тясно,

а „свобода“ не е просто едно понятие.

 

Завръщане.

А трябва ли, защо?

Та корените в себе си ги носим.

А пътищата, за добро и зло,

са отговор на всичките въпроси.

 

Любов.

И нея ще откриеш,

когато спреш да търсиш, за да хванеш. 

Тогава тихо в теб гнездо ще свие

и свобода ще ти дари. За да останеш.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...