24 ene 2020, 12:47

Скитническо

  Poesía
1.4K 3 8

Пътуване.

Прилича ли на бягство?

Издирва се на друго място щастие.

Когато на душата ѝ е тясно,

а „свобода“ не е просто едно понятие.

 

Завръщане.

А трябва ли, защо?

Та корените в себе си ги носим.

А пътищата, за добро и зло,

са отговор на всичките въпроси.

 

Любов.

И нея ще откриеш,

когато спреш да търсиш, за да хванеш. 

Тогава тихо в теб гнездо ще свие

и свобода ще ти дари. За да останеш.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...