Скитник
Пръст във пръста,
кой маже да каже
откъде се започва
и изобщо има ли край?
Скитник -
заспива под моста,
покрил лицето си
с безлика самотност
в рубрика
прочетена във вчерашен
вестник.
Бутилката
на дните му
се търкаля изпразнена,
глухо докосвайки водата,
сякаш послание,
че още го има...
в дните.
А той се усмихва
разположил се уютно
в съня си.
Няма за него
вчера и утре,
живот останал само
във днес.
И така
до следващия мост
и отново в същия сън -
започнат
и все недовършен.
Позабравени истини,
изтъркани стъпки
от боси нозе.
Няма тъга,
няма поредни измами.
Охлузена от годините
пръчка
страстно забожда
парченцето хляб.
Толкова вкусен
и сякаш нарочен
точно за него,
именно днес.
© Надя Вълканова All rights reserved.
