Вървиш, а не знаеш къде си тръгнал,
път, в който край няма да видиш,
надеждата от душата не изтръгнал,
изхода си ти не ще намериш.
Всичко след себе си празно оставяш,
дъждът заличава следите,
но тихичко в душата спомени навяваш,
че някога преминало едно момче,
през моята съдба за малко
и пленило завинаги това сърце!
А сега отново си сам - колко жалко!
Когато не знаеш какво искаш, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up