Oct 30, 2011, 11:38 AM

Скитник

  Poetry » Love
1.5K 0 0

Вървиш, а не знаеш къде си тръгнал,

път, в който край няма да видиш,

надеждата от душата не изтръгнал,

изхода си ти не ще  намериш.

 

Всичко след себе си празно оставяш,

дъждът заличава следите,

но тихичко в душата спомени навяваш,

че някога преминало едно момче,

през моята съдба за малко

и пленило завинаги това сърце!

 

А сега отново си сам - колко жалко!

Когато не знаеш какво искаш,

и в таз мъгла отново се губиш,

дори и луната красива потискаш.

ти си скитник и такъв ще си останеш,

кой ли ме наказа точно в тебе да се влюбя?

 

Когато от този кръстопът ти отново заминеш,

не подозираш дори как боли, че те губя.

по тези нови пътища, по които ще тръгнеш,

не ще намериш онова, което търсиш.

 

Как ще го намериш, щом не знаеш какво е?

Не се ли замисляш

и не се ли боиш,

че толкова сърца ранени остави,

и може би някъде там и твоето рани се,

може би отдавна намерил си всичко.

Но от заблуда изгубил си го?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Гущерова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...