Скитник
Аз тропам на вратата.
Наскитах се. Години минаха.
Изгубих светлината,
от два живота – половината.
Без име съм. Не зная
кога нагазих във пъртината,
защо напуснах рая
и кой остана там, в градината.
Подковите на коня
раздадох за късмет по къщите.
Вратите им не помня,
там няма вече път за връщане.
Нозете ми са в рани,
а устните от сол напукани.
Виж, ризата – съдрана
и цялата от пот просмукана.
Аз тропам на вратата.
Пусни ме вътре, при огнището -
макар и непозната,
завърнах се при теб от нищото.
© Вакрилов All rights reserved.
