verysmallanimal (Вакрилов)
26 116
Sep 17, 2010, 8:42 AM

Скитник 

  Poetry
996 0 16

Аз тропам на вратата.

Наскитах се. Години минаха.

Изгубих светлината,

от два живота – половината.

 

Без име съм. Не зная

кога  нагазих във пъртината,

защо напуснах рая

и кой остана там, в градината.

 

Подковите на коня

раздадох за късмет по къщите.

Вратите им не помня,

там няма вече път за връщане.

 

Нозете ми са в рани,

а устните от сол напукани.

Виж, ризата – съдрана

и цялата от пот просмукана.

 

Аз тропам на вратата.

Пусни ме вътре, при огнището -

макар и непозната,

завърнах се при теб от нищото.

© Вакрилов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??