verysmallanimal (Вакрилов)

Когато дойде време за наздравица 🇧🇬

Как иде ми да взема пръст - от черната,
в която си засаждала мечтите си,
оплакани без звук, със камък мерени,
и с вятър разпилени - като скитници.
А после да загреба и от бялата - ...

verysmallanimal

Poetry

2011-02-16T21:09:19+02:00 1.3K 16

Песен 🇧🇬

Полъх от ветрило,
песен на момиче.
Стреснати, политат
сенките на птици,
тихичко се плъзват ...

verysmallanimal

Poetry

2011-01-19T00:49:45+02:00 980 8

Следи 🇧🇬

Оставяй – казват ми – следи,
какво се щураш като вятър
и носиш хиляди беди!
Не си за нашия театър.
И сред словесния разкош ...

verysmallanimal

Poetry » Other

2011-01-11T23:02:08+02:00 1.2K 10

Бързият влак в четири след обяд 🇧🇬

Бързият от София е като часовник – винаги пристига с десет минути закъснение. Чудя се, защо не променят разписанието, та хората да знаят кога да го чакат. Да, ама той пак ще закъснява и така – докато извъртят часовника, казва Арам, комшията. Арам ми е комшия по сергия – вляво от мен, скрит зад окаче ...

verysmallanimal

Prose » Short stories

2010-12-02T23:40:48+02:00 1.2K 5

Тристан 🇧🇬

Стиснал зъби, затворил очи,
старата дружба зарових.
Пепел ръсих, дано не личи
как я удавих в отрова.
Дълго мамих със свито сърце, ...

verysmallanimal

Poetry » Love

2010-11-26T11:03:45+02:00 957 4

Не заспивай 🇧🇬

Като мълния в нощта ще паля
огън - из очите ти да плисне,
не звезди, а небеса ще свалям -
Само ме поискай.
Ще съм дъжд пороен, ще залея ...

verysmallanimal

Poetry

2010-11-23T00:42:53+02:00 2K 2 21

57 🇧🇬

На камари скупчи ги вятърът -
щастливи и къси, дълги и скучни.
Разпилени лудо навсякъде,
в следите ми дните падат беззвучно.
Покрай мен изниза се времето. ...

verysmallanimal

Poetry

2010-11-12T14:36:54+02:00 1.2K 7

Молитва 🇧🇬

Няма на църква да ида,
ще застана ей тук, под дървото -
теб ще дочакам, да видя,
как въртиш на света колелото.
Свещи не искам да паля - ...

verysmallanimal

Poetry

2010-11-10T20:38:24+02:00 1K 14

Почти изпята песен 🇧🇬

Къде по баирите хукна, девойко,
развяла поли като птичи крила?
Почакай ме, искам при тебе да дойда -
какво, че любима на друг си била!
Нагазваш в дълбокия вир на реката, ...

verysmallanimal

Poetry

2010-11-07T21:54:52+02:00 1.6K 19

Нощ 🇧🇬

Сред мрака да се потопиш,
стрелките на часовника
да спреш. И тъжно да мълчиш.
Защото си виновната.
От дим и изветряла бира, ...

verysmallanimal

Poetry

2010-10-28T19:08:31+03:00 971 7

Монолог с ремарки 🇧🇬

Нима си толкова глупав,
(ти ме попита)
та в мен така да се влюбиш?
(нямах представа)
Години опит си трупал ...

verysmallanimal

Poetry » Other

2010-10-16T22:25:40+03:00 977 3

Вукова поляна 🇧🇬

Всяка година зимата се изкатерва на Попов дял и се сурва долу, в селото. Засипва го с рехав сняг, който заглушава звънците на джамалите, а после сковава реката, за радост на младите булки, които по Йорданов ден, на Топеница, се отървават само с леко напръскване с вода от кумовете, преди да опънат со ...

verysmallanimal

Prose » Short stories

2010-10-08T21:52:13+03:00 1.1K 4

Какво има в гаванката 🇧🇬

Имало наука за живота. За науката не знам. Но животът е една калпава, крива гаванка, набързо и непохватно издълбана от някой циганин, дето и хабер си няма от наука. Пълна е тая гаванка с какво ли не – за ужас на кулинарите и за радост на гладните. И понякога, залисан в катадневните си радости, болки ...

verysmallanimal

Prose » Short stories

2010-10-06T15:37:33+03:00 1.1K 4

Казанова 🇧🇬

Очите ми отслабват. Остарявам.
Дори писмо не сядам да напиша
и думите ми съхнат като плява,
а аз все ровя в тях да търся смисъл.
Насила се опитвам да изтрия ...

verysmallanimal

Poetry

2010-10-01T19:32:14+03:00 1.7K 20

Пастири 🇧🇬

Едно момче, развяло риза,
търкаля слънцето в тревата.
Зората, сънена, капризно
отпива глътка от росата.
Едно момиче с дълга плитка ...

verysmallanimal

Poetry

2010-09-29T23:30:09+03:00 1.6K 23

Параклисът 🇧🇬

От града до Шумково най-бързо се стига по шосето – дори да изпусна автобуса, все някой камион ще спре да ме качи. Има и друг път – по-дълъг, защото извива през гората нагоре, до къшлите и оттам се спуска плавно към селото. Някога е бил с макадамова настилка, от която не е останало много и сега е мек ...

verysmallanimal

Prose » Short stories

2010-09-28T23:15:13+03:00 1.9K 11

Идилично 🇧🇬

Трамваи, тролеи, метро,
три етажа без дъх. И накрая,
смълчан като мокър патрон,
влизам тихо. Къде съм - не зная.
Оглеждам стена по стена - ...

verysmallanimal

Poetry

2010-09-25T17:50:56+03:00 1.3K 7

Приятели 🇧🇬

Ела, приятелю, да седнем
ей тук, на стъпалата,
че с теб останахме последни
другари в махалата.
Умора нямаш ли, та скиташ ...

verysmallanimal

Poetry

2010-09-21T13:30:04+03:00 901 9

Скитник 🇧🇬

Аз тропам на вратата.
Наскитах се. Години минаха.
Изгубих светлината,
от два живота – половината.
Без име съм. Не зная ...

verysmallanimal

Poetry

2010-09-17T08:42:26+03:00 1.3K 16

Старите снимки 🇧🇬

Знаеш ли, вчера си мислех
за старите снимки на младите хора...
Пак ме поглеждаш със присмех,
когато започна така да говоря.
Виж, ето тази, с цветята - ...

verysmallanimal

Poetry

2010-09-15T09:37:29+03:00 1.1K 8

Ревност 🇧🇬

Когато на вятъра пръстите
по лицето ти нежно се плъзгат
и повдигат игриво полите ти –
забеляза ли как те ревнувам?
Реката с ленивите вирове ...

verysmallanimal

Poetry » Love

2010-09-14T00:27:58+03:00 998 9

Дъждовно 🇧🇬

Понякога се питам
чадъра кой измисли,
докато мокър скитам,
дъждът когато плисне.
Уж малък, две-три педи, ...

verysmallanimal

Poetry » Love

2010-09-07T20:43:21+03:00 932 6

Орфей 🇧🇬

Не се отказах да търся
и дните в години събрах,
нарамил радост и скърби -
торба ругатни, шепа смях.
С очи-герани осъмвах, ...

verysmallanimal

Poetry » Love

2010-09-05T08:01:17+03:00 917 7

Неделя 🇧🇬

Без чехли, на босо. Къде ли ги дянах?
И в банята няма пешкир за лице...
Не ми се и бръсне. Вратът ми е схванат.
И пак синкопира туй мое сърце.
Неделя е. Пак ли си станала рано? ...

verysmallanimal

Poetry » Love

2010-09-03T21:07:40+03:00 1.1K 10

Заговор 🇧🇬

Не поглеждай назад, не тъгувай,
не можем да върнем годините.
Хайде, стягай багажа, рискувай -
защо да кръжиш над руините
на отдавна заглъхнала песен? ...

verysmallanimal

Poetry » Love

2010-09-02T09:06:52+03:00 1K 4

Адам 🇧🇬

Онзи ден ти ме попита
за края на дните, за нищото -
бяхме ли тук до насита,
отпихме ли жадно от виното,
кипнало в тихите нощи, ...

verysmallanimal

Poetry » Love

2010-09-01T20:53:06+03:00 940 5