Стрехи на прелетни птици,
зимуващи скрити от тях,
под лунна постеля унесени
дремят като в призрачен злак.
От стиховете уречени птичите стрехи
ще посрещат много ята
и в предутринен здрач оцветени
ще разлистват крилати сънища.
Прелетни птици далече отнесени,
невидени от техните стрехи,
помнят прелети под слънцето вместени
и незаместени от чужди лъжи.
© Мария All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
