Mar 13, 2020, 10:37 AM
Скрито, та покрито
Люлякът примигва на парцали,
пръстите на вятъра са смели.
Рокля от дантела обещали,
галят, будят гранки закопнели.
Тихичко, че слуша ги капчука,
шепне думи нежни - птичи трели.
Свян копнежен пъпките разпука,
розовеят люляците бели.
Вятър - най- галантният любовник,
думите му нищичко не значат.
Вятъричав. Главният виновник,
момините сълзи да заплачат.
Сипва се дъждът, през ситно сито,
и капчукът тайните издава.
Пролет прихва. Скрито, та покрито,
нищичко, мой ветре не остава.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Беше си тайна едно време, мълчахме по темата, но работехме активно и без много приказки. Сега… Сега ни остава обсъждането. Та затова – малко за историята на сексуалния език.
Тайна, тайна – но и сексът си имаше, има и ще има свой език. Затова е интересно да видим как са говорили дедите ни, как общува ...
Тайна, тайна – но и сексът си имаше, има и ще има свой език. Затова е интересно да видим как са говорили дедите ни, как общува ...
557
2
10
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Бени!
-
Каква великолепна образност!...
-
А аз примигам - на олуци.
И май в мазето ще се сгуша,
или при ланшните суджуци,
които на тавана суша.
Вземи цигари, вино, книжки
и идвай пръста да превържа,
сред паяжини, прах и мишки,
умират вирусите бърже.
Ще хапнем, пийнем и попеем,
суджуци има - за двамина,
пияни с теб ще преживеем,
по-леко тази карантина.
-
Благодаря, приятели!
-
Рано или късно и скритото разцъфва
-
Пролетно, но как ми липсват капчуците... Поздравче!
-
Не вина, сенсей - вдъхновение.
-
Красиво... Пролетно ухаещо на бъдеще.
Ама аз пък каква вина нося?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
