Mar 13, 2020, 10:37 AM  

Скрито, та покрито 

  Poetry » Landscape
456 4 9

Люлякът примигва на парцали,
пръстите на вятъра са смели.
Рокля от дантела обещали,
галят, будят гранки закопнели.

 

Тихичко, че слуша ги капчука,
шепне думи нежни - птичи трели.
Свян копнежен пъпките разпука,
розовеят люляците бели.

 

Вятър - най- галантният любовник,
думите му нищичко не значат.
Вятъричав. Главният виновник,
момините сълзи да заплачат.

 

Сипва се  дъждът, през ситно сито,
и капчукът тайните издава.
Пролет прихва. Скрито, та покрито,
нищичко, мой ветре не остава.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Беше си тайна едно време, мълчахме по темата, но работехме активно и без много приказки. Сега… Сега ни остава обсъждането. Та затова – малко за историята на сексуалния език.
Тайна, тайна – но и сексът си имаше, има и ще има свой език. Затова е интересно да видим как са говорили дедите ни, как общува ...
  485  10 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Бени!
  • Каква великолепна образност!...
  • А аз примигам - на олуци.
    И май в мазето ще се сгуша,
    или при ланшните суджуци,
    които на тавана суша.
    Вземи цигари, вино, книжки
    и идвай пръста да превържа,
    сред паяжини, прах и мишки,
    умират вирусите бърже.
    Ще хапнем, пийнем и попеем,
    суджуци има - за двамина,
    пияни с теб ще преживеем,
    по-леко тази карантина.
  • Примигах и аз.. на капчуци и вятърничетата долетяха...
    последните горе суджуци, под стряхата още са скрити.
    Изваждам и ланска ракийка и тънко сланина нарязах,
    Къде си, ела бе комшийке, че взех, че си пръста порязах
  • Благодаря, приятели!
  • Рано или късно и скритото разцъфва
  • Пролетно, но как ми липсват капчуците... Поздравче!
  • Не вина, сенсей - вдъхновение.
  • Красиво... Пролетно ухаещо на бъдеще.
    Ама аз пък каква вина нося?
Random works
: ??:??