Скрито, та покрито
Люлякът примигва на парцали,
пръстите на вятъра са смели.
Рокля от дантела обещали,
галят, будят гранки закопнели.
Тихичко, че слуша ги капчука,
шепне думи нежни - птичи трели.
Свян копнежен пъпките разпука,
розовеят люляците бели.
Вятър - най- галантният любовник,
думите му нищичко не значат.
Вятъричав. Главният виновник,
момините сълзи да заплачат.
Сипва се дъждът, през ситно сито,
и капчукът тайните издава.
Пролет прихва. Скрито, та покрито,
нищичко, мой ветре не остава.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
