Скромност
Аз искам да започна песента,
за скромността в човешкото начало -
в безброй характери, е тя черта
и служи като огледало.
Човекът е суетно същество.
Единствен, ужким с рaзум на земята –
ала от скромност ли, от що,
на “Вие” е с огледалата?
Въпросът, нелоялен е –
ще каже,
авторитет изтъкнат от страни...
С авторитари тъпкано е –
даже,
не малко са авторитетните лъжци.
Въпросът, си е чисто прагматичен
и има си практическа страна,
а практиката, е в лъжицата
и в буренцето със меда.
Понякога ненужно е да скромничиш...
Изцапаш ли и своята уста –
недей унива, просто в огледалото
се погледни, от другата страна!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
