Скръб в мъката
Отиде си една любов голяма –
тя в мен остави своите следи.
А между нас остана сякаш яма
И нищо не е, както бе преди.
На мойта скръб сълзите са солени
И сладкото го няма вече тук.
Надеждите пред мене са сломени
И няма как да се опра на друг.
Сълза по бузата ми се търкулна
И бързо тя в душата ми попи
Едната скръб във мъката покълна
И няма –знам – задълго да заспи.
Това си ти, Българийо, любима
със тази скръб и мъката по теб.
Дано след мен за други да те има
И бял да бъде родният ти хляб.
© Никола Апостолов All rights reserved.
