koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Feb 9, 2018, 6:13 PM

Скръб в мъката 

  Poetry » Civilian
350 2 5

Отиде си една любов голяма –

тя в мен остави своите следи.

А между нас остана сякаш яма

И нищо не е, както бе преди.

 

На мойта скръб сълзите са солени

И сладкото го няма вече тук.

Надеждите пред мене  са сломени

И няма как да се опра на друг.

 

Сълза по бузата ми се търкулна

И бързо тя в душата ми попи

Едната скръб във мъката покълна

И няма –знам – задълго да заспи.

 

Това си ти, Българийо, любима

със тази скръб и мъката по теб.

Дано след мен за други да те има

И бял да бъде родният ти хляб.

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??