Може би оказвам се слаба,
все по-трудно е, моя Любов!
Аз те чакам, а тебе те няма.
Къде си, мой тих благослов?
Тъгувам, така е...Тъгувам...
Крещя те. Останах без глас.
И болиш ме, когато сънувам.
Уви, губя над себе си власт!
Самотна отново заспивам.
Дано да дойдеш, моя Любов!
От болката отново отпивам,
но пак жадуваща за благослов