Звездичката (Ивелина каменова) Звездичката (Ивелина каменова)
33 139
22.04.2017 г., 23:54

Слаба съм, моя Любов...

1.3K 5 10

Може би оказвам се слаба,

все по-трудно е, моя Любов!

Аз те чакам, а тебе те няма.

Къде си, мой тих благослов?

Тъгувам, така е...Тъгувам...

Крещя те. Останах без глас.

И болиш ме, когато сънувам.

Уви, губя над себе си власт!

Самотна отново заспивам.

Дано да дойдеш, моя Любов!

От болката отново отпивам,

но пак жадуваща за благослов

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина каменова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0