Звездичката (Ивелина каменова) Звездичката (Ивелина каменова)
33 139
22.04.2017 г., 23:54

Слаба съм, моя Любов...

1.4K 5 10

Може би оказвам се слаба,

все по-трудно е, моя Любов!

Аз те чакам, а тебе те няма.

Къде си, мой тих благослов?

Тъгувам, така е...Тъгувам...

Крещя те. Останах без глас.

И болиш ме, когато сънувам.

Уви, губя над себе си власт!

Самотна отново заспивам.

Дано да дойдеш, моя Любов!

От болката отново отпивам,

но пак жадуваща за благослов

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина каменова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.8K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7.1K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 10K 5.0