Слабост
Има детето слабост голяма.
Слабост към своите татко и мама.
Още роди се - радост голяма,
вносните дрешки купи му мама.
Вносна количка чак от Хавана,
"Чико" комплектче, после "Хумана".
Татко донесе флейта във къщи.
- Нищо. Съседът нека се мръщи.
Той не разбира, рожбо ревлива,
умна ще бъдеш и талантлива.
Има детето слабост голяма.
Слабост към своите татко и мама.
Расна, порасна- гордост на мама.
Само другари, дето си няма,
че е на този проста средата,
шеф пък на онзи не е бащата.
Таткото носи, майката меси...
Детството някак вятър отнесе.
Слабост към своите татко и мама
има детето. Как да я няма?
Те и надежда са му, и сила.
Дом му дариха, джипка и вила...
Стигаха, стигаха двете заплати.
Можеше само краката да клати.
Ах, тази вечна слабост голяма...
Старите само... дето ги няма.
© Харита Колева All rights reserved.
