Сладко
По устните ми – сладко от смокини,
като целувка от несбъднат сън,
в градината лалетата са сини
и с пеперудите танцуват вън.
Очите ми са толкова прозрачни,
отдали синьото си на цветята,
че сутринта свенливо се опитах
зелено да открадна от дъгата.
Все мислех, че вкуса на лятото
е с дъх на вятър - миден и солен,
ела да преброиш луничките,
с които моя свят е оцветен.
Една, две, три, трапчинка, смях
и мъжки длани с цвят на злато,
смокините от устните ми плуват,
към твоите, със вкус на лято…
© Джулиана Кашон All rights reserved.
Хубав е стиха ти, такъв един сякаш с лекота е излязъл из под перото ти. Браво!
