Сладко
По устните ми – сладко от смокини,
като целувка от несбъднат сън,
в градината лалетата са сини
и с пеперудите танцуват вън.
Очите ми са толкова прозрачни,
отдали синьото си на цветята,
че сутринта свенливо се опитах
зелено да открадна от дъгата.
Все мислех, че вкуса на лятото
е с дъх на вятър - миден и солен,
ела да преброиш луничките,
с които моя свят е оцветен.
Една, две, три, трапчинка, смях
и мъжки длани с цвят на злато,
смокините от устните ми плуват,
към твоите, със вкус на лято…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
Хубав е стиха ти, такъв един сякаш с лекота е излязъл из под перото ти. Браво!
