Jun 1, 2010, 12:12 PM

Сладко

  Poetry
1.4K 0 3

 

 

 

СЛАДКО

 

 

Нека заключим го

в килера на тъмно -

времето кратко,

дето вечно тича.

 

Само миг ще получим

и, макар да се съмва,

е толкова сладко,

сладко да обичаш...

 

Нека забравим го

в  пространството прашно -

килерът е пълен

догоре със сладко.

 

Аз те обичам

във време сегашно,

а времето, вярвам,

похапва си сладко...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...