Сладоледен сън
Сладоледът прокапва,
по брадичката лази,
в гушката ти се скрива,
близвам жадно с езика.
Ненаситно похапвам
креместите талази,
топла нега се влива
и по вените блика.
Непокорно ми бягаш
и смехът ти ме гали,
гукащо ме залива
с ягодова глазура.
На ръцете ми лягаш,
ароматът ме пали,
ти с усмивка свенлива
засвирѝ увертюра.
Беглите ти трапчинки
трепкат нежно и чезнат,
флейта в погледа свири,
хвърля знойни лъчи.
За неземни смешинки
в бездна мога да слезна,
по любовни баири
твоят чар ме качи.
© Светличка All rights reserved.
