Сладост
Те бягат тъй леко по клавишите гладки -
дългите пръсти на незнаен пианист
и мелодията нежна, болезнено-сладка,
ранява сърцето, но то иска на бис...
Всяка мъничка нота, всеки звук бял - сълза е
и всичко в мене напомня, че моментът е спрял,
но не спира в душата онова чудно страдание
и не спира копнежът по този роял...
Между звуците сладки тя се промъква -
почти пожеланата тишина,
ала само за миг и пак се измъква,
и боли непоносимо от красота!
А тоновете високи са сякаш
и пръстите уж са бързи, игриви,
и ако с ушите си слушах, а не с душата,
те сигурно биха ме заблудили.
Но не, не може това да е радост!
В тази жизнена, крехка идеална хармония
крият се поглед и дъх, сълза и... Сладост -
мек аромат на цвят от агония.
© Фери All rights reserved.
