След ангел
Когато раздвоените очи
се връщат да си дочетат звездите,
по алфа и омега си личи,
че има постоянства неоткрити.
Което петолиние расте,
удавя шепот в живите морета.
Преди вълничка да го отнесе,
танцувало е някъде в сърцето.
Сърцето помни хиляди неща,
от трънчето до дъхавото цвете
и силни земетръси го тресат,
затуля ли очите си с ръцете.
Но блясъкът научил е кръвта,
че не фенерът сенки заслужава,
а сенките на себе си дължат,
това което и след тях остава.
Нали след ангел, минал по снега,
и върнал се обратно на небето,
дописва Господ своя нов роман
и свалям от очите си ръцете.
Свързани произведения
Comments
-
Елена, чест е за мен присъствието ти! Желая ти много настроение!
Спонтанните реакции на четящия и още повече, когато е творец , са най-ценното нещо! -
Пишеш страхотно, а въздействието на поезията ти е повече от силно, полифонично е...
Благодаря ти от сърце!
С огромно уважение! -
Хубав и нестандартен стих! Поздравления, Райна! Да си дочетем звездите!
-
Това е един от твоите поетични бисери!
Как да не ти се възхищавам, Райне!? -
"...Сърцето помни хиляди неща,
от трънчето до дъхавото цвете..."!!!
И ще дойде ден, когато ще ни го напомни
Удоволствие си! -
Почувствах се като в роман на Агата Кристи. Красива главоблъсканица си сътворила, Райна. Аплаузи и от мен!
П.П. В последния ред поправи печатната грешка: "очте" с "очите", за да е в пълна кореспонденция с последния ред на третия куплет. -
!!!
-
Много е хубаво това, Райне!
-
Разкош!
-
Сърцето иска отворени и искрени очи.
Поздрав от мен.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
че не фенерът сенки заслужава,
а сенките на себе си дължат,
това което и след тях остава."...Ръцете са ръце, когато могат да прегръщат! Прегръщам те, силно!