След бурята
Свърши се! Небето уморено замлъкна,
като сърдито, своенравно дете,
а земята под него потръпна,
гръмотевичните му недоволства прие.
Олюляна и дрипава нивата остана,
вятърът обрули и последния ù клас,
тъжна и боляща като нова рана,
не принесла плод, тъжи без глас.
Приюти пръстта неузряло още жито,
легло студено без време му постла,
а там, в селото, зад счупено корито
безхлебна ще остане не една душа.
Успокоена, стихията покри се
зад хребети, облаци, мъгли,
остави след себе си бедите
и сърце човешко молитви да реди!
© Слънчево Момиче All rights reserved.
Тъжничко е 