След дъжда
Бурята отмина, но дъждът
поизмокри ни крилете.
Оцеляхме пак. И този път
слънцето за нас ще светне.
Пъстроцветната дъга
ще ни се усмихне.
Щастието ни досега
чакаше притихнало.
Този дъжд бе тъй желан,
сякаш ни пречисти
от лъжи, съмнения и свян,
от тъга и лоши мисли.
© Юлия Барашка All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
