Вятърът, със глас на оплаквачка,
стенеше пред моята врата.
С жален плач ме сграбчи за сърцето,
c тъжен стон прониза ми гръдта.
Мъка заклокочи из душата,
стискана година вече там.
Мислите ми ровеха в главата,
споменът изплува сякаш сам.
Бях ти обещала да не плача,
щом се срещнах с тебе във съня,
но на този ден, когато те изгубих,
ти прости на свойта дъщеря. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up