13 янв. 2012 г., 12:50

След една година

736 0 1

Вятърът, със глас на оплаквачка,

стенеше пред моята врата.

С жален плач ме сграбчи за сърцето,

c тъжен стон прониза ми гръдта.

 

Мъка заклокочи из душата,

стискана година вече там.

Мислите ми ровеха в главата,

споменът изплува сякаш сам.

 

Бях ти обещала да не плача,

щом се срещнах с тебе във съня,

но на този ден, когато те изгубих,

ти прости на свойта дъщеря.

 

Другите сълзи ще ги преглътна.

Хайде, усмихни ми се сега!

Нищо, че си само хубав спомен,

днес ще нося твойта светлина!

Липсваш ми, татко!

Евгения 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много лично и тъжно. Съжалявам.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...